Чл. 150

1. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата отворени за обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач.

Чл. 151

1. 1) Моторно превозно средство може да се управлява от лице което притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното превозно средство;
2. (2) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице което е :
   1. 1. навършило:
      1. а) 16 години - за управление на мотопед;
      2. б) 17 години - за управление на колесен трактор;
      3. в) 21 години - за управление на моторно превозно средство от категория С+Е, D, тролейбус, трамвай и мотоциклет с двигател с работен обем над 350 куб см;
      4. г) 18 години - за всички останали моторни превозни средства;
   2. 2. физически годно да управлява моторно превозно средство от съответната категория, а за категориите С, Д, Ттб (тролеибус) Ттм (трамвайна мотриса) и психологически годно;
   3. 3. преминало обучение за водач на моторно превозно средство и издържало успешно изпит

Чл. 152

1. Министърът на транспорта:
   1. 1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни превозни средства от различните категории,
   2. 2. съгласувано с министъра на здравеопазването определя медицинските изисквания към водачите на моторни превозни средства и реда за извършване на контролни медицински прегледи;
   3. 3. определя условията и реда за психологическото изследване в съответствие с психологическите изисквания към водачите на моторни превозни средства от категориите С, Д, Ттм (трамвайна мотриса) Ттб (тролейбус) и на водачите извършващи обществен превоз или превоз на опасни товари както и на тези които се явяват на изпит след като са загубили правоспособност поради отнемане на контролните точки.
   4. 4. съгласувано с министъра на образованието и науката определя реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Чл. 153

1. Министърът на образованието и науката:
   1. 1. определя условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение;
   2. 2. утвърждава програмата за допълнителното обучение на водачите на моторни превозни средства за възстановяване броя на точките потвърждаващи валидността на свидетелството за управление.

Чл. 154

1. (1) За управление на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица, издържали успешно изпит за получаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства от категория В;
2. (2) За управление на моторно превозно средство от категория С + Е може да се обучават водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.
3. (3) За управление на моторни превозни средства от категория О може да се обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория С и със стаж като водачи с тези права не по малко от 2 години Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство не му се зачита за стаж.

Чл. 155

1. (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията за която притежава свидетелство за управление а водачът, притежаващ свидетелство за управление от категория Т само превозно средство от вида, посочен в свидетелството за управление;
2. (2) Водач с право за управление на моторни превозни средства от категория А, В или Т има право да управлява и моторни превозни средства от категория М а този с право за управление на моторни превозни средства от категория С и моторни превозни средства от категория Т (трактор).

Чл. 156

1. За да придвижва самоходна машина по пътищата водачът и трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите посочени в Член 149. Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини.

Чл. 157

1. (1) При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Контролният талон е неразделна част от свидетелството за управление.
2. (2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.
3. (3) Министърът на вътрешните работи определя първоначалния максимален размер на контролните точки и списък на царушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, който е извършил нарушението се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.
4. (4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
5. (5) Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от шест месеца от датата на която е върнато свидетелството.

Чл. 158

1. (1) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява:
   1. 1. чрез частично увеличаване с 1 /З от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година; обучението се провежда от организации, определени от министъра на транспорта, по програма, утвърдена по реда на Член 153, т. 2;
   2. 2. служебно, до максималния размер, две години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки.
2. (2) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер.

Чл. 159

1. Министърът на вътрешните работи утвърждава образеца на свидетелството за управление на моторно превозно средство и определя условията и реда за:
   1. 1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство;
   2. 2. водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства;
   3. 3. отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;
   4. 4. служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи на моторни превозни средства; службата за отчет на водачите е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.

Чл. 160

1. Дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което притежателят на свидетелството подписва декларация.

Чл. 161

1. Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е действително на територията на Република България за категорията, за която то е издадено, в следните случаи:
   1. 1. държавата, от която то е издадено, е договаряща се страна по Конвенцията за пътното движение (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение N 6 към конвенцията;
   2. 2. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
   3. 3. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на Приложение N 7 към Конвенцията за пътното движение (Виена, 1968 г.).

Чл. 162

1. Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на лице, пребиваващо повече от една година на територията на Република България, се подменя с българско национално свидетелство.

Чл. 163

1. Международно свидетелство за управление се издава въз основа на валидно национално свидетелство за управление, издадено в Република България. Това международно свидетелство не е валидно на територията на Република България.

Чл. 164

1. (1) Пътно превозно средство, което не е моторно, може да се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, от лице, което е на възраст не по-малко от 12 години.
2. (2) Водач под 12 години на пътно превозно средство, което не е моторно, може да се движи по платното за движение на пътищата, отворени за обществено ползване, с придружител на възраст не по-малко от 16 години.